Есенна тъга
Въздишка...
две...сълза....
Усещам полъха
на зима
след тази
есенна тъга,
където листопадите
без име,
в забвение заспиват
- без следа.
Прозявката усещам
и на дните,
умората
в клепачите тежи,
унесеният
поглед на лъчите
с полета на птиците
кръжи.
Една картина
тъжна,
вяла...
в синхрон
със моята душа,
очаква нечия поява
за да възкръсне
радостта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
