23 sept 2006, 12:46

Есенна тъга

  Poesía
1.3K 0 10

Въздишка...

две...сълза....

Усещам полъха

на зима

след тази

есенна тъга,

където листопадите

без име,

в забвение заспиват

- без следа.

Прозявката усещам

и на дните,

умората

в клепачите тежи,

унесеният

поглед на лъчите

с полета на птиците

кръжи.

Една картина

тъжна,

вяла...

в синхрон

със моята душа,

очаква нечия поява

за да възкръсне

радостта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Есенно тъжна, Доли...
    Благодаря и на теб!
  • Хубаво предадено настроение, благодаря за картината, Роси
  • Редят се срещи и раздели,
    след мъката - щастлив бъди!
    И нека в пътя си поели
    любовта ви да цъфти!

    Към Етчи и всички останали!
  • Дали природата в синхрон е
    с душите ни сега не знам...
    Но знам,че най-хубаво това е
    в този свят никой да не е сам.

    Очаквай Роси.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравейте, приятели!
    Благодаря на всички за коментарите!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...