Sep 23, 2006, 12:46 PM

Есенна тъга 

  Poetry
939 0 10

Въздишка...

две...сълза....

Усещам полъха

на зима

след тази

есенна тъга,

където листопадите

без име,

в забвение заспиват

- без следа.

Прозявката усещам

и на дните,

умората

в клепачите тежи,

унесеният

поглед на лъчите

с полета на птиците

кръжи.

Една картина

тъжна,

вяла...

в синхрон

със моята душа,

очаква нечия поява

за да възкръсне

радостта.

© Росица Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Есенно тъжна, Доли...
    Благодаря и на теб!
  • Хубаво предадено настроение, благодаря за картината, Роси
  • Редят се срещи и раздели,
    след мъката - щастлив бъди!
    И нека в пътя си поели
    любовта ви да цъфти!

    Към Етчи и всички останали!
  • Дали природата в синхрон е
    с душите ни сега не знам...
    Но знам,че най-хубаво това е
    в този свят никой да не е сам.

    Очаквай Роси.

    Поздрав и усмивка.
  • Здравейте, приятели!
    Благодаря на всички за коментарите!
  • От пътя уморен, на прага ще застана,
    снегът ще се стопи от твойта топлина.
    Въздишка...и сълза от облекчение,
    че вече съм до тебе, у дома.

    Поздрави, Роси, за прекрасния стих!!!
    И усмивка!!!
  • Пречистена,ще изживееш свойта нова пролет
    и ще дочакаш радостта,която слънцето
    над теб надвесено от топлото си ще ти подари,
    за да се усмихнещ и да посрещнеш любовта.

    Прегръдка,мила!
  • Истинска есенна картина!!
  • Браво, Лъки!
    Стиха е страхотен!
  • Усмихни се! Поздрави за стиха!
Random works
: ??:??