Въздишка...
две...сълза....
Усещам полъха
на зима
след тази
есенна тъга,
където листопадите
без име,
в забвение заспиват
- без следа.
Прозявката усещам
и на дните,
умората
в клепачите тежи,
унесеният
поглед на лъчите
с полета на птиците
кръжи.
Една картина
тъжна,
вяла...
в синхрон
със моята душа,
очаква нечия поява
за да възкръсне
радостта.
© Росица Петрова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
