Есенната птица...
Есенната птица...
Безмълвни жични петолиния --
осиротели в Есента...
Дали са птиците заминали,
та тъжно е без Песента?...
И само Вятърът понякога
подръпне струните от жал
и трепва болка неизплакана
в поля от разтопен метал...
... но там, по жиците позвънващи,
самотна птица се черней,
сама останала и зъзнеща
след веселия полюлей...
По – властна сила от инстинктите
каква ли, задържа я тук?...
И що не отлетя от зимните
веявици и тя на юг?...
... навярно не за вакханалия
останала е в Есента?...
А ти си тръгваш... Не позна ли я –
метафората в Любовта?...
25.04.2017.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
