Есенни чудеса
Октомври е, и чакам пак дъжда
да измие намръщените спомени,
да се усмихна след като се наваля,
а те да отлетят с есента отронени.
Дали ще се позная след дъжда,
когато ще ми е притихнало.
Ще съм в нюансите на есента,
дъждовното до капка стихнало?
Вярата ми ще разтвори ли крила
да разтопи сърцето ми от песен,
или някой ще ми "пусне" Бах в нощта
по клавишите на общата ни есен?
И ако очите ми по този път са,
а дните си говорят с лекота?!
Нека след дъжда да се опомня!
Заваляха есенните златни чудеса!
© Елеонора Крушева Всички права запазени