Есенни дървета
Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът.
Сякаш танцуват, напук на дъжда.
Полуголи, след фиеста жарка на лятото.
Тъжни, подир карнавала на есента.
Пулсират по клоните живи гирлянди –
дръзки врабчета със смели сърца.
В празничен ритъм на коледни лампи
сребро посипва старата луна.
И побеля светът, доскоро сляп и глух.
Дърветата са Пепеляшки заскрежени.
Възкръсва с трепет Коледният дух
в бялата прегръдка на декември.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Сърдечно ти благодаря, Георги!
-
Харесах.
Поздравявам те. -
Над Кюстендил е Хисарлъка и Осоговската планина. Там вече се е настанила зимата, а градът е скътан в ниското и все още е есен, но настроението е коледно
Много ти благодаря, ИнаКалина, светли да са ти предстоящите празници! -
Наистина се надявам, Стойчо, сивотата на днешния ден да я заменим със светлото чувство за нещо по-добро, което заслужаваме. Храня надежда! От сърце ти благодаря за коментара!
-
Дейна, благодаря за прочита! Винаги се радвам да чуя отсрещно мнение, твоето ме насърчава! 💖
-
Радвам се, че стихотворението ти е харесало, Люси и от сърце ти благодаря!
-
Пейзаж на надеждата!
-
да не би да имате сняг вече.. май са си направо зимни дърветата, запомнящи се поетични
образи -
Много ми хареса!
-
Много хубаво, Дани!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
