Есенни дървета
Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът.
Сякаш танцуват, напук на дъжда.
Полуголи, след фиеста жарка на лятото.
Тъжни, подир карнавала на есента.
Пулсират по клоните живи гирлянди –
дръзки врабчета със смели сърца.
В празничен ритъм на коледни лампи
сребро посипва старата луна.
И побеля светът, доскоро сляп и глух.
Дърветата са Пепеляшки заскрежени.
Възкръсва с трепет Коледният дух
в бялата прегръдка на декември.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Много ти благодаря, ИнаКалина, светли да са ти предстоящите празници!