6 dic 2024, 17:36

Есенни дървета

  Poesía
524 0 10

Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.

Оголели, в небето мъглите запридат.

В скута им – празни гнезда на птици,

спомен за живот, преди да отлитнат.

Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът.

Сякаш танцуват, напук на дъжда.

Полуголи, след фиеста жарка на лятото.

Тъжни,  подир карнавала на есента.

Пулсират по клоните живи гирлянди –

дръзки врабчета със смели сърца.

В празничен ритъм на коледни лампи

сребро посипва старата луна.    

И побеля светът, доскоро сляп и глух.

Дърветата са Пепеляшки заскрежени.

Възкръсва с трепет Коледният дух

в бялата прегръдка на декември.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Даниела Виткова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...