Ах, есенни утрини чудни!

Не трепва ни лист, нито цвят...

Подобно сълзи изумрудени

сребристите капки блестят!

Из въздуха леко се носи,

разлива се сладостен звън.

И дъх на листа пъстрокоси

прозорецът внася от вън.

А слънцето есенно грее.

И чист е светът, пременен...

Душата ликува и пее.

А есен е. Есен и в мен!

* * *

Утрини хладни, ах, утрини есенни,

с падащи листи, с дървета безпесенни!

С тежки слани, през нощта разпиляни!

С меки килими, от злато тъкани!...

Спомени мои, от вятър подгонени!

Дни от живота ми - вече отронени!

С вас съм тъгувала, плакала, пяла...

Есен е късна - сезон за раздяла!