Ах, есенни утрини чудни!
Не трепва ни лист, нито цвят...
Подобно сълзи изумрудени
сребристите капки блестят!
Из въздуха леко се носи,
разлива се сладостен звън.
И дъх на листа пъстрокоси
прозорецът внася от вън.
А слънцето есенно грее.
И чист е светът, пременен...
Душата ликува и пее.
А есен е. Есен и в мен!
* * *
Утрини хладни, ах, утрини есенни,
с падащи листи, с дървета безпесенни!
С тежки слани, през нощта разпиляни!
С меки килими, от злато тъкани!...
Спомени мои, от вятър подгонени!
Дни от живота ми - вече отронени!
С вас съм тъгувала, плакала, пяла...
Есен е късна - сезон за раздяла!
© Славка Любенова All rights reserved.