Есенни слънца
До розите над твоя дом летален,
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе.
Целунах ги със поглед умилен,
а те, свещици божи, ми внушиха
истина, че в тях си прероден.
Че има те. Че жив си. Че духът ти
усмихва се чрез нежните цветя
и няма сила, що да го пречупи,
щом вярата разпалва в мен искра.
Искрата, че животът е безкраен,
не свършва нищо тука и сега,
и носим ли си във душите Рая,
слънца изгряват... топлят есента.
28. 08. 2018 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
