Есенни слънца
До розите над твоя дом летален,
грейнали са есенни слънца,
осем минзухара с брой сакрален
срещнаха ме, рожбо, с вечността.
Погалих ги, тъй сякаш галех тебе.
Целунах ги със поглед умилен,
а те, свещици божи, ми внушиха
истина, че в тях си прероден.
Че има те. Че жив си. Че духът ти
усмихва се чрез нежните цветя
и няма сила, що да го пречупи,
щом вярата разпалва в мен искра.
Искрата, че животът е безкраен,
не свършва нищо тука и сега,
и носим ли си във душите Рая,
слънца изгряват... топлят есента.
28. 08. 2018 г.
© Таня Мезева All rights reserved.
