Есенни щрихи

Есенни щрихи, малко тук, повече там, 
рисуват картини из стария град. 
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам, 
потръпва от настъпилия хлад.

Едно паднало, изгубено  листо, 
нежно носи жълти и червени пръски. 
В далечината-залез в охра и сребро, 
свързани с тънки, невидими връзки. 

В този натежал от цветове пейзаж
човешка фигура се очертава. 
Дървета са направили шарен колаж, 
човекът тихо им се наслаждава. 

И тези топли, ярки цветове
като струя през него преминават. 
Отмиват опустелите му брегове, 
след тях цветните щрихи остават.