Oct 11, 2025, 10:50 AM

Есенни щрихи

174 0 0

Есенни щрихи, малко тук, повече там, 
рисуват картини из стария град. 
Вятърът, приел съдбата си да бъде сам, 
потръпва от настъпилия хлад.

 

Едно паднало, изгубено  листо, 
нежно носи жълти и червени пръски. 
В далечината-залез в охра и сребро, 
свързани с тънки, невидими връзки. 

 

В този натежал от цветове пейзаж
човешка фигура се очертава. 
Дървета са направили шарен колаж, 
човекът тихо им се наслаждава. 

 

И тези топли, ярки цветове
като струя през него преминават. 
Отмиват опустелите му брегове, 
след тях цветните щрихи остават. 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Alef All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...