Есенният град
562
0
0
Есенният град
Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач.
Вихърът бездомен пак беснее
сред тътена на улиците градски
и пак духът ранèн копнее
за досег със духа човешки.
Но сам сред нощната пустиня,
в град, пълен с души празни,
сам остава, сам замира,
а стоновете не са важни.
А септември отминава
с тътен глух на нощните трамваи
и градът те оковава
с леден дъх по своите тротоари.
София
19.09.2011
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Всички права запазени
