Есенният град

Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач.

Вихърът бездомен пак беснее
сред тътена на улиците градски
и пак духът ранèн копнее
за досег със духа човешки.

Но сам сред нощната пустиня,
в град, пълен с души празни,
сам остава, сам замира,
а стоновете не са важни.

А септември отминава
с тътен глух на нощните трамваи
и градът те оковава
с леден дъх по своите тротоари.

София
19.09.2011