22 ago 2012, 14:27

Есенният град

  Poesía
560 0 0

Есенният град

Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач.

Вихърът бездомен пак беснее
сред тътена на улиците градски
и пак духът ранèн копнее
за досег със духа човешки.

Но сам сред нощната пустиня,
в град, пълен с души празни,
сам остава, сам замира,
а стоновете не са важни.

А септември отминава
с тътен глух на нощните трамваи
и градът те оковава
с леден дъх по своите тротоари.

София
19.09.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....