22 ago 2012, 14:27

Есенният град

  Poesía
565 0 0

Есенният град

Нощта е ледна подранила
в този септемврийски здрач
и в пазвите си е пленила
все страдания и плач.

Вихърът бездомен пак беснее
сред тътена на улиците градски
и пак духът ранèн копнее
за досег със духа човешки.

Но сам сред нощната пустиня,
в град, пълен с души празни,
сам остава, сам замира,
а стоновете не са важни.

А септември отминава
с тътен глух на нощните трамваи
и градът те оковава
с леден дъх по своите тротоари.

София
19.09.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...