Есенният вятър брули,
та отбрули всички дюли.
И на ясена листата
полетяха над земята.
А след тях -
каква нерадост! -
отлетя и мойта младост!
Който някъде я зърне,
да й каже да се върне,
че се състарих без нея!
Но къде е тя, къде е?
Глас се чу от небесата:
- Младостта ти е в децата!
И звъни, като капчуче,
във гласа на твойто внуче!
© Ангел Чортов Всички права запазени