7.10.2007 г., 16:23

Есенно

1.2K 0 41


                                 Дървото есенно тъгува,
                                 паднал лист -отронена сълза,
                                 в знак на обич те попиват
                                 благодатно в майчина земя,

                                 до следващия път, когато
                                 ще ги събуди слънчев лъч
                                 и преродени в нови пъпки
                                 по пътя си ще продължат.

                                 Тъгува есенно и моята душа,
                                 отминал ден - сълза отронена,
                                 попиват нежно в моята следа
                                 да се родя отново в спомена.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...