Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
15.09.2017 г., 21:29 ч.

Есенно 

  Поезия
786 4 5


Имаме си лозе! – диво-подивяло,
легнало на хълбок гледа към небето.
Свирка си и рони гроздето си бяло
в пясъчни усои, в трънени гърнета.

 

Ей го, върху хълма, кучета го пазят,
косери го пощят, драки го прегръщат.
Само че до него трябва да се лази,
както за човеци май е неприсъщо.

 

Ние пък ще лазим, гроздето да вкусим –
дъхаво и свежо, нищо че е дребно.
Знаете ли колко пламенни са устни,
с гроздов сок опити сладостно да лепнат.

 

Имаме си лозе! Не че си е наше.
Ничие е всъщност, няма си стопани.
Къщата му крива хищниците плаши,
влюбените само с драките си брани.

 

Ей го, на баира. Искате ли грозде?
Толкова е много, гърбави – лозите.
Вият се към него две пътечки кози.
Стигнете ли горе, яжте до насита.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??