Есенно
Ти много пъти беше зов за лято,
обаче, по природа, аз съм есен.
Дъждът полепва бързо по листата
и пътят става тягостен и тесен.
От мен до теб са няколко въздишки –
повърхностни, но истински потребни.
Коя съм аз?… Едно голямо нищо.
Една огромна празнота във тебе.
Понеже топлината ти ме плаши,
превръщам се в дъждовно хладни срички.
И в моя стих е есен – само наша.
И тази есен тук е край на всичко.
Сезоните менят се. Ние – също.
Ти, мое слънце, гаснеш под пороя.
Не ме прегръщай.
Не, не ме прегръщай.
Защото аз не мога да съм твоя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
