29 сент. 2022 г., 21:38

Есенно 

  Поэзия
1174 9 12
Ти много пъти беше зов за лято,
обаче, по природа, аз съм есен.
Дъждът полепва бързо по листата
и пътят става тягостен и тесен.
От мен до теб са няколко въздишки –
повърхностни, но истински потребни.
Коя съм аз?… Едно голямо нищо.
Една огромна празнота във тебе.
Понеже топлината ти ме плаши,
превръщам се в дъждовно хладни срички.
И в моя стих е есен – само наша.
И тази есен тук е край на всичко. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Все права защищены

Предложения
: ??:??