Есенно
Мъгливо е.
Ръми. И пак е есен.
Замлъкна слънцето.
И сгушиха се птиците,
забравили за изгревите песенни...
Подреждат се.
Сред капките по жиците.
И преговарят началото
на дългия си път. Песимистичната
мелодия
с най-тъжния финал
приспива лятото и страстите му
палави. Море, вълни, пенливо-водораслени.
Изсъхнали
треви и цветни залези.
Стопиха се. Остана само вятърът,
за да рисува слънце върху пясъка...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Василева Всички права запазени
