Мъгливо е.
Ръми. И пак е есен.
Замлъкна слънцето.
И сгушиха се птиците,
забравили за изгревите песенни...
Подреждат се.
Сред капките по жиците.
И преговарят началото
на дългия си път. Песимистичната
мелодия
с най-тъжния финал
приспива лятото и страстите му
палави. Море, вълни, пенливо-водораслени.
Изсъхнали
треви и цветни залези.
Стопиха се. Остана само вятърът,
за да рисува слънце върху пясъка...
© Дочка Василева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
