Мъгливо е.
Ръми. И пак е есен.
Замлъкна слънцето.
И сгушиха се птиците,
забравили за изгревите песенни...
Подреждат се.
Сред капките по жиците.
И преговарят началото
на дългия си път. Песимистичната
мелодия
с най-тъжния финал
приспива лятото и страстите му
палави. Море, вълни, пенливо-водораслени.
Изсъхнали
треви и цветни залези.
Стопиха се. Остана само вятърът,
за да рисува слънце върху пясъка...
© Дочка Василева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
