4.10.2009 г., 15:14

Есенно

679 0 6

Дъжд.

Тъмно.

Сухи клони.

И вятър невъздържан, шумен.

Отивай си!

В света огромен

ще съм сама,

а ти – отхвърлен

Не говори!

Мълчи!

Заспивай!

Мисли за мен в дъждовни нощи.

И тихо, тихичко проклинай

и себе си,

и мене още.

Последна вечер.

Мрак.

Раздяла.

Небето тъжен стон отрони.

Отивам си.

Сама,

но цяла.

Дъжд.

Тъмно.

Сухи клони.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Значение Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...