Дъжд.
Тъмно.
Сухи клони.
И вятър невъздържан, шумен.
Отивай си!
В света огромен
ще съм сама,
а ти – отхвърлен
Не говори!
Мълчи!
Заспивай!
Мисли за мен в дъждовни нощи.
И тихо, тихичко проклинай
и себе си,
и мене още.
Последна вечер.
Мрак.
Раздяла.
Небето тъжен стон отрони.
Отивам си.
Сама,
но цяла.
Дъжд.
Тъмно.
Сухи клони.
© Няма Значение All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
