Есенно
В есента на живота напреднал
издъхва всеки лист пожълтял,
в пръст разкаляна тихо заседнал,
за края близък дори не разбрал...
На прощаване пее му песен,
самотна птица, останала тук -
не пожелала от студената есен
да отлети във топлия юг...
А наблизо щурци пощурели
концерт алегро изнасят последен,
за всички в тази есен, успели
да дочакат романса пореден...
D.Patton
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дейзи Патън Всички права запазени
