Какво обилно слънцепреливане,

без ни една убодена вена.

И прислушанията - небивали,

в кратко есенно изявление.

Аз, с висшегласие тихом пропускам

листопадно-безпощадния вот -

посред толкова спазми и трусове

на есенно-зимното ми дърво.

Опаковам стаено живота си

в отпратка - "За Там, до поискване",

с инерция земна вперен в джакпота, -

в заклета поза на авантюрист.

В резюме - "Есен" - е  всичко изписал

с краснописа ѝ - глава по глава,

Бог.

    Вчитай се само и вярно смисляй ...

Господи, Боже, какво е това?

Всевишни грешнико, най-сетне покай се,

спусни ни, те моля, от себе си крайчец.

Господи, Боже, скова ми словата.

Но щом Теб те има,

                                   какво от това?