Есенно момиче
Ти бил ли си със есенно момиче,
което през гората да те води,
да ти показва шума и позлата,
да мислиш, че лети, докато ходи?
Сега за теб съм може би магия,
неясна, съвършено непозната -
но дойдеш ли - воала ще разбулиш,
да тръгнем по пътеката с листата.
Ухания ръцете ни ще водят,
закапа дъжд - какво като вали,
над нас се е разстелила обвивка
от пухкавите есенни мъгли.
В тях пълно е със бледо-сини феи,
които нощно време из гората
листа подреждат, кестените бутат,
в мъгла се крият - дойде ли зората.
Аз тръгвам - виждам, че се колебаеш,
а всеки миг от есента отлита
и за последен път - дали ще дойдеш -
пак твоето есенно момиче пита...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Петрова Всички права запазени
