Ти бил ли си със есенно момиче,

което през гората да те води,

да ти показва шума и позлата,

да мислиш, че лети, докато ходи?

Сега за теб съм може би магия,

неясна, съвършено непозната -

но дойдеш ли - воала ще разбулиш,

да тръгнем по пътеката с листата.

Ухания ръцете ни ще водят,

закапа дъжд - какво като вали,

над нас се е разстелила обвивка 

от пухкавите есенни мъгли.

В тях пълно е със бледо-сини феи,

които нощно време из гората

листа подреждат, кестените бутат,

в мъгла се крият - дойде ли зората.

Аз тръгвам - виждам, че се колебаеш,

а всеки миг от есента отлита

и за последен път - дали ще дойдеш -

пак твоето есенно момиче  пита...