Есенно настроение...

Земята е застлана с листопада

тревожни птици някъде крещят,

а ветрове студени от засада

нахлуват и с листата се въртят...

Небето е надвиснало- ще падне

внезапно натежало от мъгли,

смрачава се и тъмно е по пладне

и дъжд противен все вали...Вали...

Дърветата треперят странно голи,

макар да са в летаргия сега-

едно врабче настръхнало се моли:

поне за малко да поспре дъжда

и Вятъра да спре, за да намери

подслон и завет с малко сушина,

а иначе на клона ще трепери...

(Лети ли се с намокрени крила?..)

...И хората се молят, но не спира

вали си напоително дъжда-

небето със чадърите подпират,

Живота се покрива със ръжда...

И лесно е в дъжда да се изгубиш

залутан из безкрайната мъгла,

и все по-трудно става да се влюбиш,

че страст да пламне?..Как ли би могла!..

И тъжно е, проблемно, и студено,

а и Надеждата последна тръгва пак-

след нея сам Живота уморено

прегърнал Любовта повлича крак...

И тъй ще е в надвисналото Време

от тук натам, което предстои-

то всеки ден по нещо ще отнема

и крие в тия есенни мъгли...

...Опитвам сам във тоя Свят обречен

аз малко оптимизъм да внеса-

за да изгрее Слънцето...Но вече

...не ставали, разправят, чудеса!..

08.10.2010.     д-р Коста КАЧЕВ

София