Есенно настроение...
Есенно настроение...
Земята е застлана с листопада
тревожни птици някъде крещят,
а ветрове студени от засада
нахлуват и с листата се въртят...
Небето е надвиснало- ще падне
внезапно натежало от мъгли,
смрачава се и тъмно е по пладне
и дъжд противен все вали...Вали...
Дърветата треперят странно голи,
макар да са в летаргия сега-
едно врабче настръхнало се моли:
поне за малко да поспре дъжда
и Вятъра да спре, за да намери
подслон и завет с малко сушина,
а иначе на клона ще трепери...
(Лети ли се с намокрени крила?..)
...И хората се молят, но не спира
вали си напоително дъжда-
небето със чадърите подпират,
Живота се покрива със ръжда...
И лесно е в дъжда да се изгубиш
залутан из безкрайната мъгла,
и все по-трудно става да се влюбиш,
че страст да пламне?..Как ли би могла!..
И тъжно е, проблемно, и студено,
а и Надеждата последна тръгва пак-
след нея сам Живота уморено
прегърнал Любовта повлича крак...
И тъй ще е в надвисналото Време
от тук натам, което предстои-
то всеки ден по нещо ще отнема
и крие в тия есенни мъгли...
...Опитвам сам във тоя Свят обречен
аз малко оптимизъм да внеса-
за да изгрее Слънцето...Но вече
...не ставали, разправят, чудеса!..
08.10.2010. д-р Коста КАЧЕВ
София
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
