Есенно огнище
Аз те срещнах в дни хладни и къси -
остаряла, премръзнала,
бедна...
Приеми ме, стопли ме с дъха си
и бъди моя спирка
последна.
Запали във огнището огън -
да си стопля сърцето,
душата.
Те, студували дълго и много,
ще запомнят дъха,
топлината.
На софрата аз хляба ще сложа,
както някога -
в утрин и пладне.
Нарежи го, стопанино, с ножа -
да заситим душите си
гладни...
Може само за дни преброени
да ни срещат мигът
и съдбата.
Но е хубаво, че си до мене
и делим старостта,
самотата!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Славка Любенова Всички права запазени
