7 ago 2011, 0:40

Есенно огнище 

  Poesía » Otra
457 0 3

 

Аз те срещнах в дни хладни и къси -

остаряла, премръзнала,

бедна...

Приеми ме, стопли ме с дъха си

и бъди моя спирка

последна.

 

Запали във огнището огън -

да си стопля сърцето,

душата.

Те, студували дълго и много,

ще запомнят дъха,

топлината.

 

На софрата аз хляба ще сложа,

както някога -

в утрин и пладне.

Нарежи го, стопанино, с ножа -

да заситим душите си

гладни...

 

Може само за дни преброени

да ни срещат мигът

и съдбата.

Но е хубаво, че си до мене

и делим старостта,

самотата!

 

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??