Есенно пасторално
Закъснял петел разкъса расото на глухотата,
надипли тъмното чак в края на черния хаван,
полюшна менци, чанове заклатиха стадата.
Опря над хълма млада утрин медния сахан.
Прозя се изгревът, протегна се над махалата,
подхлъзна се и падна на лепкавия калдъръм,
изправи ръст, подпря се на дувара - сгря стената;
намести се сред птичия раздор на стария салкъм.
"Отваряй порти тежки, в двори огън-пита влиза!
Край синùя на чардака отлежал пелин - студен налей!"
Кехлибар-зърна в грозд сладък есента наниза,
на лозница млад гривяк с песен за любов копней...
Събира залезът закачки ведри край дувари;
песен чанова се спуска в село сред турлò от прах;
монахиня-вечер с молитва иде във чемширни двори;
свирня щурци подхващат... Стопанката разчупва хляб...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Татяна Всички права запазени
