Есенно признание
Влюбена съм във всяка есен, в която
слънцето бродира оранжева шевица,
а времето спира и придремва за кратко
върху листата на огнена, дива лозница.
Есента, която напук на прогнози
слънцето гали и напомня за лятото,
с паяче което тъче зад прозореца
и бърза в мрежата да го задържи, вероятно!
Влюбена съм в есента и когато вали.
Когато чадъра споделяме двама.
Под облаци сиви, когато вървим,
стопили до точка между нас разстоянието.
И потънали в магичността на листопада,
трябва да призная, че е неизбежна
зимната пътека. Но не е, не е измамна
нашата любов и есента поредна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
