23.09.2008 г., 13:48

Есенно синьо

1.3K 0 6

Есенно синьо

 

 

Горещото слънце на лятото

остави цвета си на есенните листа,

 жълти, те падат в полет последен

към калната, мокра земя.

Студено е вече, не топли
и споменът за юлските дни,

отминали в нежна прегръдка на морски вълни.

Стъмва се рано, а цветното в твойте очи

и в тъмнината се вижда, блести.

Рисувам си в тях свят от звезди,
водопади, морета, реки, утопии в синьо, уви...
Вечер е, мъглата бавно завива града и тихо ръми...
Есента е красива през твойте очи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Филип Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...