23 sept 2008, 13:48

Есенно синьо

  Poesía
1.3K 0 6

Есенно синьо

 

 

Горещото слънце на лятото

остави цвета си на есенните листа,

 жълти, те падат в полет последен

към калната, мокра земя.

Студено е вече, не топли
и споменът за юлските дни,

отминали в нежна прегръдка на морски вълни.

Стъмва се рано, а цветното в твойте очи

и в тъмнината се вижда, блести.

Рисувам си в тях свят от звезди,
водопади, морета, реки, утопии в синьо, уви...
Вечер е, мъглата бавно завива града и тихо ръми...
Есента е красива през твойте очи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Филип Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...