Sep 23, 2008, 1:48 PM

Есенно синьо

  Poetry
1.3K 0 6

Есенно синьо

 

 

Горещото слънце на лятото

остави цвета си на есенните листа,

 жълти, те падат в полет последен

към калната, мокра земя.

Студено е вече, не топли
и споменът за юлските дни,

отминали в нежна прегръдка на морски вълни.

Стъмва се рано, а цветното в твойте очи

и в тъмнината се вижда, блести.

Рисувам си в тях свят от звезди,
водопади, морета, реки, утопии в синьо, уви...
Вечер е, мъглата бавно завива града и тихо ръми...
Есента е красива през твойте очи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...