Есенно синьо
Горещото слънце на лятото
остави цвета си на есенните листа,
жълти, те падат в полет последен
към калната, мокра земя.
Студено е вече, не топли
и споменът за юлските дни,
отминали в нежна прегръдка на морски вълни.
Стъмва се рано, а цветното в твойте очи
и в тъмнината се вижда, блести.
Рисувам си в тях свят от звезди,
водопади, морета, реки, утопии в синьо, уви...
Вечер е, мъглата бавно завива града и тихо ръми...
Есента е красива през твойте очи...
© Филип All rights reserved.