Есенно статукво

3.09.2009 г., 15:44 ч.

Поезия » Пейзажна

780 0 7

Хладно, утрото ме дръпва,
чорли ми косата,
лист след лист, към мен пристъпва
есен непозната.
Хоризонтът кораб влачи,
тръгват си скорците,
под терасата ми плачат
сънени щурците.
Влажен, пясъкът проскърцва,
карат се вълните,
тихо, сякаш са във църква,
гларуси прелитат. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Есенно статукво

Искате да прочетете повече?

Предложения