13.12.2013 г., 20:13

Есенно-зимна красота

669 0 2

Неприбрала още цветните листа,

есента попадна в клопка бяла.

Как красиво е в усойните места,

дето есента в снега е спряла.

 

Пак на този побелял от студ чаршаф

кръпки от листа са залепени.

Сякаш вънка зимно-есенен ландшафт

грее в парковете посребрени.

 

Малки рози са червените листа.

Жълтите са мънички лунички.

Пък кафявите са на земя пръстта...

Другите - небесните звездички.

 

Как да мина по снега красив така -

да не газя красотата зимна?

Иде ми да я погаля със ръка

и на есента да пея химна!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Санвали!За прочита и за оценката!
    Хубава нова седмица и творчески успехи!Поздрав от мен!
  • Поздрав за красивата, пейзажна поезия, Никола! Усмихнат ден!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...