Есента
Рисува с мъртва четка есента
подбрала цветовете си отровни
и с порива суров на лудостта
картините си шари, бездуховни.
Нетрайна и студена красота
навява тихо, тъжно настроение
и вехнат в смърт треви, и плод, листа –
предвестие за творческо падение.
И за пореден път едно изкуство
се проваля с хаотична сила.
Есента е диво, странно чувство,
чар неразгадан... Безумно тя
на времето от виното отпила
танцува гола с вятъра, в дъжда...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Асенчо Грудев Всички права запазени
