agferdousi65 (Асенчо Грудев) agferdousi65 (Асенчо Грудев)
50 746
26 sept 2017, 14:26

Есента

1.3K 0 5

Рисува с мъртва четка есента

подбрала цветовете си отровни

и с порива суров на лудостта

картините си шари, бездуховни.

 

Нетрайна и студена красота

навява тихо, тъжно настроение

и вехнат в смърт треви, и плод, листа –

предвестие за творческо падение.

 

И за пореден път едно изкуство

се проваля с хаотична сила.

Есента е диво, странно чувство,

 

чар неразгадан... Безумно тя

на времето от виното отпила

танцува гола с вятъра, в дъжда...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Асенчо Грудев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • angelmilev (Ангел Милев)
    angelmilev (Ангел Милев)
    Твърдят тук някакви критици
    че да опишеш красотата със сонети
    го могат само "мъртвите" поети.

    Ала традицията жива е, когато
    стиховете подредени във куплети,
    блестят брилянтни, скъпоценни, в злато!
  • Самодива (Вики)
    Самодива (Вики)
    Хубаво есенно стихотворение.
  • goblenka (Маргарита Ангелова)
    goblenka (Маргарита Ангелова)
    С Мариники! Поздрав!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Твое право е да възприемаш есента по този начин, Асене, но мисля, че октавата в сонета трябва да е двуримна.
    Дано по-компетентните да си кажат думата...
  • mariniki (Магдалена Костадинова)
    mariniki (Магдалена Костадинова)
    точно... чар неразгадан, и ми хареса, защото най-много обичам есента и стиховете за нея...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0