Есента дойде слънчева и топла.
С горещини като голяма дропла.
Опекла кехлибара на асмата.
Отворила на гроздобер вратата.
Зърната пеят песен медоносна.
Сокът им, струна радостно докосна.
Завират в старо буре в танц бачата.
Очакват всички капки от ширата.
Есента дойде гиздава невеста.
С рокля от листа показа прелестта.
Със смокини, накичени мъниста
подмами на мига по детски чиста.
Щурчета вечер още тихо свирят.
Щастието с песен в полето дирят.
Приспиват нежно с вълшебната заря
да плаваме в ладия до утринта.
© Кремена Арменчева Всички права запазени