20.10.2020 г., 20:20  

Есента живея

494 0 0

Есента живея
 

Есента живея! Тя ми е връстница!
Дните ми в оранжево вървят.
Към бавни залези полита птица.
Душите ни - оранжево звънят!

 

Цветно есенно ми е полето. 
Посяла съм цвета на младостта
и всяка стъпка ме отвежда
с любов да срещна мъдростта.

 

Вървя, за никъде не бързам.
Във всеки лист рисувам топли цветове, 
отварям се широко да поема
сладостта на есенните зрели плодове!

 

А, зимата! И тя ми е любима.
Слънцето с усмивка, да ме облече. 
В прегръдка топла да се свия вечер-
дните си творим с четири ръце!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елеонора Крушева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...