ДругатаАз (С. П.)
105 50
29.10.2018 г., 11:14 ч.

Есента на живота 

  Поезия » Друга
1014 2 5

 

Есента изпепели моето лято.

Пак вали. Не спира.

В песента на вятъра

усещам тъгата.

В живота няма отсрочка.

Беше лято, което отмина.

Дори денят е по-малък.

По-дълга нощта е.

Едва дишам,

но нима виновна

за това есента е.

Сърцето се опитва

спомена да заличи,

да върне лятото

в едно с усмивката

и топлината в моите очи.

Продължава да вали.

Есен умълчана.

Сива картина, мрачна дори.

След сивата есен

идва лютата зима.

А лято, кога ли ще има?

Есента на живота

спря на кръстопът.

© С. П. Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за положителната оценка.
  • Еее, гледна точка е...настройката може би е такава! Браво!
  • Харесва ми!
  • Благодаря! Поздрави и от мен!
  • "Едва дишам,...
    Сърцето се опитва...
    спомена да заличи,
    да върне лятото
    в едно с усмивката
    и топлината в моите очи.
    Продължава да вали..."
    Благодаря ти за есенната тъга...Стихотворението ти ми навява спокойствие и особено силно ми харесаха цитираните откъси. Поздрави!
Предложения
: ??:??