Есента на живота
Есента изпепели моето лято.
Пак вали. Не спира.
В песента на вятъра
усещам тъгата.
В живота няма отсрочка.
Беше лято, което отмина.
Дори денят е по-малък.
По-дълга нощта е.
Едва дишам,
но нима виновна
за това есента е.
Сърцето се опитва
спомена да заличи,
да върне лятото
в едно с усмивката
и топлината в моите очи.
Продължава да вали.
Есен умълчана.
Сива картина, мрачна дори.
След сивата есен
идва лютата зима.
А лято, кога ли ще има?
Есента на живота
спря на кръстопът.
© С. П. All rights reserved.
