Есента си отива
Отива си вече и моята есен
със мирис на дюли, със кестен на скара...
С мъглата на тумби, със вятърна песен...
Със жълто килимче, със шубата стара.
С оголени клони, с трева окосена.
със сенките дълги, с превити тополи.
Изнизва се тихо в пътека скъсена,
минаваща тъжно край храстите голи.
Земята подгизва от сгУшена шума,
а дим се изнизва на струйки в комина.
И чува се нейде най-тъжната дума,
че старият щъркел си вече замина...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
