28 abr 2015, 21:01
Есента си отива
Отива си вече и моята есен
със мирис на дюли, със кестен на скара...
С мъглата на тумби, със вятърна песен...
Със жълто килимче, със шубата стара.
С оголени клони, с трева окосена.
със сенките дълги, с превити тополи.
Изнизва се тихо в пътека скъсена,
минаваща тъжно край храстите голи.
Земята подгизва от сгУшена шума,
а дим се изнизва на струйки в комина.
И чува се нейде най-тъжната дума,
че старият щъркел си вече замина...
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Силно и тъжно! Харесах!
-
Както винаги вълнуващо и докосващо с прекрасното ти стихо.
Готово е да се запее. Само някой да напише музиката!
Поздравление, Никола и аплодисменти! Лека вечер! -
Подходяща ритмична стъпка и плавен, разгърнат стих - в съответствие с елегичното чувство на творбата ти, Ники.
Много ми хареса. -
Едва ли мога да добавя нещо повече от Ренета и Младен!Присъединявам се към тях!
-
Браво, Никола! Това се казва изпята поезия - от сърце и от душа!
Пишеш за преживяното, за излизащото от пукнатината на сърцето и затова стихотворението е станало толкова въздействащо. Мен ме грабна.
Но до есента и отлитането на щъркелите има време. Нека първо да раздадат бебетата!
Поздравление и ти желая нови творчески успехи! -
Тъжно и истинско, директни метафори. Оцених го и много ми хареса, Никола! Лека и хубава вечер от мен!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
За известно време отсъствах от сайта, но сега съм не линия!
Благодаря за хубавите коментари и за оценките! Супер подкрепа ми давате! Бъдете здрави и пишете!