1.12.2009 г., 0:16 ч.

Ескизи по Едвард Мунк 

  Поезия » Друга
682 0 7

     

 

Изгуби ми се слънцето, приятелю,

в най-тъмните ми коридори.

Рисувам ветропоказатели -

да мога с ветровете да говоря.

 

Рисувам вик от всички бити каузи

по камъка на вкаменени чувства,

в мълчания на ненаситна пауза,

в  кънтящ хорал от страсти и безумства.

 

Рисувам екот в зноя на камбаната,

когато мъртъвците си изпращам.

Рисувам танц и шепот на фонтаните –

мираж в пустиня за незрящи.

 

Рисувам смях в очите на обесени.

Палитрата ми полудя от сиво.

Натрупват се в летата есени

и някой неизменно си отива.

 

Рисувам сенки и метафори,

но слънцето, но слънцето къде е?

Тъгата от пронизващи семафори

пронизващо в душата ми белее.

 

Рисувам лъч, но тясна е вселената,

за скитащите мисли подивели.

Рисувам болката  си – спотаената –

и дом, и сън към края на тунела.

 

... А не успях да нарисувам слънцето.

По орбитата нямам своя диря.

Събрах мъгли; измислям си безсъници

и ежедневно нещо в мен умира.

© Ради Стефанов Р Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Рисувам смях в очите на обесени.

    Палитрата ми полудя от сиво.

    Натрупват се в летата есени

    и някой неизменно си отива."

    Талантлив художник. И Слънцето ще дойде.

  • Уникално! Написаното тук е шедьовър. Не мога друго да кажа.
    ---
    Тъгата от пронизващи семафори

    пронизващо в душата ми белее.
    ----
    Рисувам лъч, но тясна е вселената,

    за скитащите мисли подивели.

  • Благодаря на всички. За един обикновен прозаик и това е достатъчно
  • Поздравления за стиха ти, Ради!
    Прекрасни рисунки си сътворил...ще нарисуваш и Слънцето...повярвай!
  • Рисуваш прекрасно! Аплодисменти!
  • ... в края на измислените безсъници се раждат Слънца...!
  • респект! по много!
Предложения
: ??:??