Ескизи по Едвард Мунк
Изгуби ми се слънцето, приятелю,
в най-тъмните ми коридори.
Рисувам ветропоказатели -
да мога с ветровете да говоря.
Рисувам вик от всички бити каузи
по камъка на вкаменени чувства,
в мълчания на ненаситна пауза,
в кънтящ хорал от страсти и безумства.
Рисувам екот в зноя на камбаната,
когато мъртъвците си изпращам.
Рисувам танц и шепот на фонтаните –
мираж в пустиня за незрящи.
Рисувам смях в очите на обесени.
Палитрата ми полудя от сиво.
Натрупват се в летата есени
и някой неизменно си отива.
Рисувам сенки и метафори,
но слънцето, но слънцето къде е?
Тъгата от пронизващи семафори
пронизващо в душата ми белее.
Рисувам лъч, но тясна е вселената,
за скитащите мисли подивели.
Рисувам болката си – спотаената –
и дом, и сън към края на тунела.
... А не успях да нарисувам слънцето.
По орбитата нямам своя диря.
Събрах мъгли; измислям си безсъници
и ежедневно нещо в мен умира.
© Ради Стефанов Р All rights reserved.
И Слънцето ще дойде.
