Ескизи на пустотата
ЕСКИЗИ НА ПУСТОТАТА
Като перце е нежна тишината.
Въздишам – тя едва потрепва.
Присвих дъждовната си шепа –
да полюлея есенния вятър.
Да го повия във листец от ясен
и акварела му карминен
да смеся със небесносиньо,
когато дойде изгревът – прекрасен.
Художникът прибра платната.
В палитра Божия – душата,
прикътах аромат и багра,
прашинки слънчева позлата,
кора бреза и кръпка лято –
на скришно в крушовата ракла.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
